Може ли да се управлява етнокултурата в училище?
Според мен на този въпрос няма еднозначен отговор, защото управлението като процес, изисква ръководство и организация, в една сфера, свързана с отношенията между отделни етноси и култури и заедно с това целенасочено въздействие върху групата и отделните индивид.
Съществената природна ентропия[1], характерна за всеки жив организъм, противодейства на външния натиск и резултат “добрите намерения” се схващат като грубо вмешателство или имат епизодични ефекти.
През последните години сме свидетели на актуализирана потребност от показване и установяване на специфичната идентичност на различните етноси, от консолидиране на етническата общност. Този естествен стремеж към диференциация и обособяване “крие” потенциал от конфликти, ако не се балансира и не се превъзмогне все още съществуващото етническо подозрение, неразбиране и недоверие на връзки и взаимоотношения в етническата общност и между отделните общности.
Училището като социален феномен, обхваща част от социалното пространство на детето, а част от определящите фактори в това пространство са етническите и културни характеристики на средата. Училището обучава и възпитава представители на различни етнически общности и конвенционални групи. На днешните деца им предстой да живеят в мултикултурни общества, в локален, реален или глобален мащаб. В училището подрастващият индивид се среща системно със социалните изисквания и програми, които са предпоставка за оптимална социализация в бъдещото развитие на личността. Именно в училище се учи да общува с другарите си, да уважава техните различия и специфика, да разбира и зачита.
Основното педагогическо предизвикателство е да се създадат педагогически условия, за да се провокира интереса на ученика към своята социална микросреда и към личностната изява на всеки един индивид.
В зависимост от особеностите на училището е подходящо да се организират системно и преднамерено провокативни педагогически практики за разкриване на национални традиции и ценности. В учебната дейност и в свободното време да се осъществява постоянно запознаване и интегриране на именни системи за различните етнически групи – празници на името, традиции, обреди и обичаи, фолклорни специфики. Рефлексията между приликите и разликите, подпомагане на взаимното разбиране и допълване на етническите особености.
Общуването в класа, в детските общности по интереси и междуличностните взаимоотношения извън тях провокират представянето на етнокултурната идентичност и усвояването на модели з общуване и дейност. Учителят като социален партньор и посредник подпомага изработването на педагогически процедури за общуване и съвместна дейност между различните етноси в специфична образователна среда.
По моему е добре да се започне от особеностите на вербалната комуникация. Правилното усвояване на фонетичните, морфологичните, синтактичните и лексикалните особености на българския език от деца – билингви, предполага засилен интерес към езиковата култура и изява на съответния етнос. Особено подходящи са игрите състезанието, художествените представления, при които по – лесно и интерес да се възприемат особеностите на говора и лексиката. Ефективно въздействие оказват представленията на т.н “Образователен театър”, в които децата са едновременно и артисти и публика. Костюмите са национални носии, танците и словото се изпълняват в “различни роли” (ромите на български, а българчетата на съответните други езици).
Положителен пример в представянето и осмислянето на спецификата на етнокултурата (съчетание от три етноса – български, ромски и турски) представен от Центърът за работа с деца и Дружеството “Бирлик – Единство” по проект “Възраждане на фолклорното богатство в Община Търговище”. Сто и осемдесет деца от училищата в региона обединени в ансамбъл “Романо ило”, и ансамбъл за турски песни и танци “Демет” и български фолклорен състав организират пътуващи срещи празници на детското разбирателство и единство. Издават сборници “Фолклорни багри” от трите етноса разказва за богатството от традиции и обичаи, преминали през далечни времена до наши дни, а изложбите с фотоси са доказателство, че езикът на децата е най – емоционален и въздействащ.
От всичко споделено до тук, може да направя извода, че етнокултурата в училище може и трябва да бъде в центъра на вниманието на училищната общност. Самата етнокултура надали е възможно, а и не е нужно, според мен, да бъде управлявана в традиционния смисъл на понятието “педагогическо управление. Необходимо е обаче, да се ръководят и управляват от педагогическото ръководство, с много такт и разбиране, взаимодействие между отделните етноси, както и груповите и между групови взаимоотношения на ниво “клас, паралелка, детски общности по интереси”. Формите и методиката са разнообразни и с доказан ефект, който провокира познавателните интереси на децата и стимулира тяхното желание за изява, себе доказване и толерантност.
[1] Част от вътрешната енергия, която остава скрита и не може да се като полезна, т.е. оказва съпротивление на външния натиск (думата е от гръцки произход);