Блогът на iihristov :: Мениджмънт-продължение

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.01.2007 18:03 - Мениджмънт-продължение

Прочетен: 4060 Коментари: 1 Гласове:

Развитие на идеята и изследванията за ефективното училище

В световен мащаб “движението за ефективни училища”, се разгръща през втората половина на миналия век, като особено активно се развива в англоезичните страни (САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и др.). В началото то е “ обвързано с вярата, че бедните децата от градовете могат да успеят в училище и че училището би могло да им помогне да успеят” (9, с.3), т.е. критерий за ефективността на едно училище в този период (60-те години) е успеваемостта на децата в неравностойно социално положение.

В основата на интереса към изследване на училищната ефективност е изследването на Дж. Коулман, Е. Кемпбъл и С. Хобсън “Равенство на образователните възможности” (1966), известно като “Доклада на Коулман”. Без да се отнася пряко до ефективността на училищата, докладът акцентира върху това, че успехът на децата в училище не зависи от училището, в което учат, а от социалния произход на учениците. Изследването обхваща 4000 начални училища, 60 000 учители и толкова ученици . Независимо от критиките докладът изиграва важна роля по отношение на стимулирането на научния интерес към условията, при които учат децата в училище. Последвалите изследвания за успеваемостта по математика и роден език, както и за навиците (уменията) на учениците потвърждават резултатите от Доклада на Коулман.

Ранните изследвания на училищната ефективност са подчинени на специфични цели, отнасящи се до равенството и отличните постижения. Обект на изследване са:

· клиентите на училището (бедни деца от малцинствата и с различна етническа принадлежност);

· обучението по отделни предмети (базови умения по четене и математика);

· равенството (приема се, че бедните градски децата могат да имат постижения на същото ниво както децата от средната класа).

Във Великобритания първите изследвания на ефективността поставят акцент върху възможностите за усъвършенстване на училищата и оказване на външна помощ. Някои от тях отиват по-напред от ограниченото определение за ефективност (свързано с учебните постижения на децата в неравностойно положение), като анализират постиженията на всички ученици и по-широк кръг резултати (учебни и социални).

По-късно - през 80те години - критериите за ефективност се разширяват. Както показват изследванията много страни и региони (окръзи и щати) имат свои списъци с критерии за ефективност на училищата, между които: стабилна водеща роля на директора в учебния процес, академичен акцент върху базовите умения, сигурна и подредена среда, високи очаквания и изисквания към учениците, добро ръководство и супервизия на обучението и пр. Изследват се различни характеристики на училищата. Приема се, че “едно ефективно училище има определен брой положителни характеристики - напр., съвместно планиране, всеобща ангажираност с целите, стабилност на персонала, максимално използване на учебното време и пр. Но те не трябва да се разглеждат като отделни фактори и да бъдат третирани самостоятелно - това са характеристики на културата на едно ефективно училище. Да се промени културата на едно училище е много трудно”.

Така културата на училището става друг съществен критерий за определяне на неговата ефективност или неефективност по отношение на успеваемостта на учениците. Концепцията за водещата характеристика или за “преобладаващата черта” (“concept of ethos”), която се изразява в споделените цели и очаквания и асоциираното утвърждаващо поведение (характерни за стабилната училищна култура) играе важна роля в ориентацията на научните изследвания през 80-90-те години. От значение за тази култура са нормите и ценностите, които обединяват училищната общност, идентифицират училището и по този начин създават уеднаквен морален порядък или идеология, която определя посоката, смисъла и значението на дейността на учителите и учениците. А това в крайна сметка се отразява върху резултатите на учениците.

Изследвания в Сащ, Великобритания и други страни през 70-те години показват релация между учебните постижения на децата със сроден произход и социален статус на семействата и училищната култура. Във Великобритания изследването на Ратър (1979) пряко свързва културата с ефективността на училището. Използвайки понятието “водеща характеристика” (“преобладаваща черта”), вместо “климат” или “култура”, Ратър прави разграничение между култура на организацията, култура на учителите и култура на учениците.

За по-точното изясняване на връзката “училищна ефективност - училищна култура” е важно да се познават схващанията за съдържанието и видовете училищни култури, спореляни от различните изследователи. В основата на първия разработен модел за училищна култура лежат изследванията на Бейлс за груповата динамика. Според този модел училищата имат различни инструментални функции, които се реализират чрез използването на различни средства - “инструменти” - за въздействие върху учениците за по-високи постижения. От съществено значение са функциите, насочени по-специално към когнитивните постижения. Усвояването на знания като задача на училището изисква социален контрол над учителите и учениците, за да работят заедно по определен начин, да се концентрират върху преподаването и ученето, т.е. училището се нуждае от “норми за контрол”. По този начин инструментално-социалният контрол се явява специфична област на училищния живот.

Същевременно училището има и експресивна задача (свързана с изявите на учениците) - да поддържа удовлетворяващи, подкрепящи и социално ориентирани взаимоотношения (това е областта на експресивно-социалната сплотеност на училищната общност). Допуска се, че тези две области, които се намират в потенциално напрежение, съставляват ядрото на училищната култура. Допълнително се допуска, че по отношение на всяка културна област има едно оптимално ниво за ефективното функциониране на училището. Всяко училище трябва само да избере комбинацията и баланса във и между културните области на контрол и сплотеност .

Въз основа на тези базови постановки се разработват няколко типологии на училищната култура, които се отразяват върху ефективността на училището.

Първата типолотия се базира на различното ниво на баланс между контрола и сплотеността. Разграничават се 5 вида култури:

· формална училищна култура (тип А) - отличава се с доминиране на инструменталната област и натиск над учениците да постигат учебните цели; възможно е учениците да са нещастни през училищния период, но по-късно с благодарност оценяват принудата да учат по-сериозно;

· култура на училищното благополучие (тип В) - доминират неформалните, приятелски взаимоотношения между ученици и учители; акцентът е върху индивидуалното развитие на учениците в условията на една стимулираща среда; учениците са щастливи през училищния период, но след време установяват, че не са научили достатъчно;

· оранжерийна училищна култура (тип С) - отличава се с голям натиск върху всеки един от членовете на училищната общност, с високи изисквания към работата и личностното развитие; учителите са ентусиазирани експериментатори и иноватори; контролът и натискът се оказват по-скоро чрез амбициите, предизвикателствата и “емоционалния шантаж”, отколкото чрез страха от наказание;

· училищна култура на оцеляването (тип D) - отличава се със слаб социален контрол и слаба социална сплотеност; ситуацията е “рискова” - училището се възприема от всички като “на ръба на срива”; учениците не са принуждавани да работят сериозно; уроците са един вид “време за почивка”; учителите не срещат помощ и подкрепа от ръководството и колегите си в планирането на учебната работа и контрола върху учениците; делът на недисциплинарните прояви (отклоненията в поведението), текучеството и отпадането е висок; основни черти (етосът) на това училище са несигурността, безнадежността и ниския морал;

· идеалната училищна култура (тип Е) се отличава с оптимален баланс между социалния контрол и социалната сплотеност; налице са високи изисквания както към учениците, така и към учителите и ръководството на училището, както и взаимопомощ и подкрепа; “за всички училището е взискателно, но и много приятно място” .

Как се отразява типът култура върху ефективността на училището?

· Училища с “култура на оцеляването” постигат много слаби резултати. Другите три типа (без идеалната) поставят също редица проблеми.

· Училища с “култура на благополучието” постигат слаби учебни (академични) резултати, но персоналът може да отстоява тези постижения, от гледна точка на резултатите от изявите, които могат да покажат ниска степен на отклонение.

· Обратно, “формалната училищна култура” се асоциира с високи учебни постижения, но отдава малко значение на експресивната област (изявата на учениците и учителите). Тук е възможна право пропорционална зависимост между произхода и самочувствието на учениците и изискванията на формалната култура - деца с високо самочувствие и самоуверост от семейства с нагласи за високи академични постижения на децата ще успеят в такова училище. И обратно, деца от семейства в неравностойно положение, нуждаещи се от социална подкрепа, за да успеят, по-скоро биха се провалили в такова училище.

· “Оранжерийната култура” може да се асоциира със селективната или диференцираната ефективност. Такова училище би било слабо ефективно за ученици, които губят сигурност при повишен натиск (инструментален или експресивен), но други могат да се докажат и да се справят блестящо при тези условия. Така както е важен въпросът доколко училищната ефективност корелира с училищната култура, така е важен и въпросът доколко училищна култура е по-ефективна за определени категории учители или определени категории ученици .

Втората типология разглежда училището като изградено от пет социални структури, всяка една със своето значение в живота на училището и неговата ефективност:

· политическа - съответства на характера и формалното (официалното) разпределение на властта и позициите;

· микрополитическа - характеризира се с неформални взаимоотношения между хората и групите, които планират и действат съвместно за постигане на интересите си; между политическата и микрополитическата функции често съществува напрежение;

· поддържаща - отразява потребността на училището от стабилност; реализира се чрез постоянни комисии и разпределяне на отговорните длъжности;

· развиваща - свързана е с потребността на училището от промяна и развитие; формират се временни екипи за изпълнение на конкретни задачи, които водят училището към промяна и развитие; между развиващата и поддържащата функции често съществува напрежение ;

· обслужваща - осъществява социалните взаимоотношения между персонала на училището и клиентите - между учители и ученици и техните семейства, както и между училището и управляващите; тази структура осигурява разпределението на правата и задълженията на всеки член на училищната общност.

В зависимост от проявите на отделните структури могат да се очертаят два типа училища: традиционни и колегиални.

Втора типология на училищните култури

	Традиционни училища	Колегиални училища
Политическа структура	феодално-консултативна	егалитарна, на съучастнието
Микрополитическа структура	стратифицирано-угодническа	интегративно-ексклузивна (единна)
Поддържаща структура	бюрократично-позиционна	върху принципите на делегирането и ротацията
Развиваща структура	индивиуалистко-йерерхична	върху принципите на институционализацията и сътрудничеството
Обслужваща структура	автократично-диференциална	върху принципите на договорите и отчетността

Втората типология е фокусирана по-скоро върху учителите и управленския състав, отколкото върху учениците. Това затруднява оценяването на връзката на ефективността (постиженията на учениците) с характера на културата (традиционна или колегиална). Според Дейвид Харгрейвс всеки опит за хипотези би бил слаб и едностранчив. В този случай е по-добре да се изследва връзката “учебни постижения-училищна култура”, като се комбинират двете типологии .

На практика всяко едно от многобройните изследвания на училищната ефективност се отличава със специфичен акцент върху определени характеристики на училищния живот, които авторите приемат за важни показатели за наличието или липсата на ефективност. Това очертава определен кръг от подходи към изучаване на ефективните училища. Например, моделът на Коулман и кол. става известен като “вход-изход изследване”. Училището се разглежда като “черна кутия”. Учениците се оценяват при постъпването им (на “входа” и при напускане на училището (на “изхода”), без да се отчитат условията в училище.

По-късните изследвания вземат предвид и други фактори (критерии за ефективност), като вътрешната организация на училището и използваните от учителите методи на обучение.

В своя анализ “Преглед на ефективните училища” Пърки и Смит (1983) разграничават четири типа изследвания на ефективността, формирани върху принципите на съответните подходи:

· Сравнителни изследвания (outlier studies) - обект на изследване (и сравнение) са училища с изключително високи и изключително ниски резултати, като в някои случаи се отчита и фактора “социален произход на учениците”. Установява се, че училищата, в които учениците постигат сравнително високи постижения, се отличават със своята добра организация (микроклимат и порядък). Учителите предявяват високи изисквания към учениците. Управленският екип не се ограничава предимно в администрирането, а отделя голямо внимание на факторите, които влияят върху подобряването на учебния процес.

· Изследвания на конкретни случаи (case studies) - авторите изследват важни аспекти на училищния живот в различни училища и тяхното влияние върху успеваемостта на учениците. Освен факторите, обект на сравнителните изследвания, изследователите обръщат внимание и на училищната политика по отношение на постиженията на учениците, както и на “времето за задачи” (за подготовката на домашни работи), необходимо за постигането на добри резултати.

· Оценяване на учебните програми - тези изследвания поставят акцент върху факторите, които влияят върху успеваемостта (подобни на тези, характерни за сравнителните изследвания и изследванията на конкретни случаи) и на това доколко съдържанието и начина на реализиране на учебните програми оказват влияние за повишаване на учебните постижения на учениците.

· Други изследвания - сравнителни изследвания на частни и обществени училища в САЩ.

Всички изследвания допринасят за очертаване на определен кръг от фактори, които оказват влияние върху средната и висока ефективност на училищата. “Крачка напред в сравнение с Доклада на Коулман, пише П. Карстание, е че последвалите го изследвания насочват вниманието си към фактори, пряко свързани с училището: организацията, мениджмънта и учебния процес в класната стая. Училището престава да бъде “черна кутия” .

Между най-често посочваните фактори за ефективност на училището са:

- акцентът в обучението върху базовите умения и особено върху техническите;

- създаване на порядък и климат, гарантиращи сигурност - порядъкът не означава стриктна дисциплина, а по-скоро наличие на добри правила за това какво е позволено и какво не на учителите и учениците, какво се очаква от тях, как трябва и как не трябва да се правят нещата, каква е правилната процедура и пр; “сигурност” означава “незастрашаване” - приема се и се позволява до голяма степен на децата да бъдат самите себе си;

- проява на високи очаквания и изисквания спрямо учениците - директорът и учителите вярват, че децата могат да постигнат добри резултати и ако това не е така, то причината не е в учениците, а в учебното съдържание (учебния план) и методите на обучение, които трябва да бъдат усъвършенствани, за да се постигнат добри резултати;

- перманентно наблюдение и контрол (мониторинг) на резултатите - през цялото време учителите наблюдават и контролират постиженията на учениците, за да ги мотивират да работят системно;

- управление и лидерство, ориентирани към обучението - директорът и училищното ръководство се грижат за факторите, които могат да подобрят учебния процес.

Идентифицираните фактори могат да бъдат променяни (повлиявани), което означава, че училището, което не функционира оптимално (ефективно) може да работи върху подобряване на факторите (условията), които имат отношение към постиженията на учениците.

3. Характеристики на ефективното училище

Критикувайки изследванията през 70-80 те години за това, че поставят акцент върху тестовете за постижения като основен фактор за ефективност и подценяват в много случаи целите и задачите, които училището си поставя, американският учен Томас Серджиовани прави разграничение между “добро училище”, “ефективно училище” и “успяващо (успешно) училище” . Според него най-широко е понятието “успяващо училище”, което включва в себе си останалите две.

Показателите за определяне на едно училище като добро са:

· дипломираните ученици от добрите (средни) училища намират работа или масово са приемани в колежите;

· за 10 години след дипломирането им те получават висока заплатата на работното си място;

· според учителите ученици, идващи от добри училища, са добре подготвени; те работят сериозно; отделят приблизително два часа вечер за подготовка на домашните си работи; четат повече от съучениците си от други училища;

· повече ученици в добрите училища учат чужди езици, физика, изкуства и пр.;

· посещаемостта на занятията е висока;

· има малко на брой недисциплинарни прояви;

· учениците и родителите са удовлетворени от училището;

· текучеството сред учителите е слабо;

· учителите внимателно планират занятията си;

· училището има печеливши спортни отбори; училището получава национални отличия;

· моралът на училището (на педагогическия състав и на учениците) е висок и т.н.

Независимо от сложността да бъде обяснено, разбирането за добро училище е налице. Хората интуитивно определят едно училище като добро. Най-често не могат да го опишат точно и им е по-лесно да кажат: “елате и го вижте”.

При определяне характеристиките на успяващото училище, Серджиовани прилага критериите от общата теория на мениджмънта за оценяване ефективността на всяка организация:

· продуктивност - степента на постигане на резултатите и изпълнението на задачите от страна на учителите, учениците, групите и училищата;

· ефикасност - съотношението между резултатите (индивидуални и училищни) и цената, на която са постигнати (време, средства, пренебрегването на едни цели и задачи за сметка на други резултати и цели);

· ръст - отчитане повишаване на качеството по отношение на учебното съдържание, отговорността, иновативността, таланта и общата компетентност на учениците и учителите, когато се сравняват предишни и настоящи постижения на училището;

· отсъствия - брой или време на неприсъствие в училище, честотата на отсъствия на учителите, учениците и др. членове на училищния персонал;

· текучество - броят на доброволно преместилите се или напуснали ученици, учители, членове на персонала;

· удовлетвореност на учителите от работата им - от резултатите и заплатата;

· удовлетвореност на учениците - от резултатите, които постигат;

· мотивация на учителите, учениците и др. членове на училищния персонал да се ангажират в работатата на училището;

· гъвкавост и адаптивност - способността на училището да променя процедури и начини на действие в съответствие с обществените и др. промени в околната среда;

· планиране и целеполагане - степента, в която членовете на училищната общност планират бъдещите стъпки и се ангажират в определяне и реализиране на целите;

· готовност - вероятността училището да изпълни успешно специфична задача или цел, ако е необходимо;

· външно оценяване - целенасочено търсене на мнения (оценки) за училището от заинтересовани личности, организации и групи от обществеността и пр.

Към този списък Стедман добавя етническия и расов плурализъм, отговорността на учениците за училищните дела и споделеното управление с родителите и учителите. Своите заключения той прави на базата на проучване на изследвания на успяващи училища в периода 60-те- 90-те години.

Според Серджиовани значението на познаването на характеристиките, очертани в различните научни изследвания на успяващите (успешните, ефективни) училища е в приемането им като ориентири, като основни индикатори, които, правилно разбрани, биха помогнали на директорите и учителите да вземат правилни “информирани решения за това какво да правят и как да усъвършенстват училищата си” .

Редица изследвания в САЩ (на Бруковър, Едмонтс, Грийнфилд и др.) показват, че ефективните училища се отличават с висока степен на съгласие на персонала относно целите на училището, ясно разбиране (усет) на мисията и активно присъствие на целеполагането. Директорите са активни, ръководят компетентно училището и формулират ясно неговата визия - какво е и какво може да бъде.

Съгласно теориите за организацията ефективността на една организация е многоизмерим конструкт. Училището, като организация, също не прави изключение. Независимо от различните подходи към проблема, факт е че ефективното училище се отличава с определен брой и вид специфични характеристики, които американската изследователка Датуйлър конкретизира по следния начин:

· Ефективното училище е ориентирано е към учениците - водещ приоритет в дейността му е благополучието на учениците. В тази връзка училището оказва подкрепа на всички ученици, въвлича ги активно в решаването на важни проблеми и в управлението на институцията, уважава етническите и лингвистични различия между учениците, създава атмосфера на сътрудничество и доверие чрез високо ниво на взаимодействие на учителите с учениците, привлича всички заинтересовани (доброволци, родители, представители на обществеността) в защита на интересите на учениците.

· Ефективното училище предлага богати учебни програми - основни приоритети на училището са развитието на учениците и предлагане на цялостни (завършени) учебни програми. Учебните планове дават добри възможности за избор на учебни предмети. Налице е система за обратна връзка, подпомагане и мониторинг на прогреса на учениците.

· Ефективното училище осъществява обучение, което поощрява ученето на учениците - учебните програми са така конструирани, че да осигуряват успеха на учениците. Учителите и ръководството вярват, че всички ученици могат да учат и да успяват и правят всичко възможно за това - организират специални занятия за подобряване ефективността на ученето, адаптират обучението към потребностите на учениците, използват разнообразни учебни стратегии. “Най-общо, ефективните училища имат високи стандарти, изкъсо и редовно контролират проявите на учениците, признават и възнаграждават усилията и успеха” .

· Ефективното училище има положителен климат - то има своята организационна специфика, отличаваща се с определена мисия, цели, ценности и стандарти на поведението. Учителите имат “чувството” за ред, цел и посока, както и оптимизъм и високи очаквания спрямо ученето на учениците. Демонстрират положителен подход към дисциплината. Учениците са оценявани и възнаграждавани в условията на една окуражаваща, ориентирана към работа образователна среда, която поощрява равнопоставеността и недискриминацията (расова и етническа). Ръководството, заедно с учителите, създава отворена, приятелска и предразполагаща към културни изяви атмосфера.

· Ефективното училище поощрява колегиалните взаимоотношения -налице е стремеж за създаване на професионална среда за учителите, която да улеснява тяхната работа. Учителите участват във вземането на решения, упражняват разумен контрол и автономност в работата си, споделят целите на организацията и допринасят за нейното развитие, към тях се отнасят с уважение и достойнство. Те работят заедно (като колеги) за планирането, реализирането и усъвършенстването на учебния процес.

· Ефективното училище осигурява екстензивно развитие на персонала - системата за оценяване на учителите им помага да се усъвършенстват чрез обучение без откъсване от работа, обучение на работното място или самообразование, в съответствие със специфичните им нужди. Стимулира се обмен на опит и разсъждаването върху собствения опит.

· Ефективното училище се отличава със споделено лидерство (управление) - управлението на училището не зависи само от лидера (директора). Административното ръководство използва професионален управленски (лидерски) стил. Пробемите се решават съвместно от екип или група за вземане на решения. Директорът познава персонала си и му делетира отговорности. Той комуникира с всички, с цел създаването на сплотеност и използва методите на възнаграждаване на постиженията както на персонала, така и на учениците. Важна характеристика на колективния стил на управление е включването на членовете на училищната общност във вземането на решения - по-конкретно в определяне на целите, мисията и ценностите на училището, като се отчита мнението на тези, които ще бъдат потърпевши от решението.

· Ефективното училище стимулира и засилва творческото решаване на проблемите - членовете на училищната общност превръщат проблемите в предизвикателства, намират решения и ги реализират. Те подхождат към задачите си отговорно, творчески, с постоянство и професионализъм, като използват максимално времето, различни улеснения, опита и доброволната помощ в учебновъзпитателния процес.

· Ефективното училище привлича на своя страна родителите и обществеността - налице са партньорски взаимоотношения между училището и обществото. Използват се разнообразни методи за взаимодействие. Родителите и обществеността се включват в учебния процес, във вземането на решения, във изграждане имиджа на училището, в развиването на чувство за отговорност към обществото у младите .

Свой принос в изследването на ефективността на училището внасят и Пам Саймънс, Джош Хилман и Питър Мортимър. През 1995 год. те публикуват резултатите от изследването си под заглавие: “Ключови характеристики на ефективните училища. Преглед на изследванията за училищната ефективност”. Като анализират изследванията в тази област в различни страни , авторите обобщават 11 фактора за ефективност, които същевременно се явяват и характеристики на ефективните училища.

Единадесет фактора за ефективни училища

1. Професионално ръководство

Сигурно и целенасочено,

подход на съучастие,

професионално управление.

2. Споделени визия и цели

Единство на целите,

последователно прилагане,

колегиалност и сътрудничество.

3. Образователна среда

Нагоре

Тагове: Мениджмънт,