Масонството в Турската империя

Първата ложа в Турция е основана през 1721 г. През 1748 г. Махмуд I забранява масонството. В края на 18 век в Турция действат ложи на различни ритуси.През 1826 Махмут II забранява на еничарите от бекташкия орден да създават армия, обявява ги извън закона като масони и ги изпраща в изгнание. През 1834 г., Мохамед Али и синът му Ибрахим, френски масони, рекрутират американския мисионер Ели Смит, инспектор на издателството на Американската мисия в Малта, и той се премества в Бейрут (където е бил и през 1827 г.). Смит и жена му откриват женско училище. Така е открит пътя на масонското мисиониране в Бейрут. Наред с внедряването на френската програма за обучение в училищата, започва разцвета на издателската дейност, (но и масонската пропаганда, в случая френската в Бейрут).След 1839, под покровителството на Мустафа Рашид паша, Великия везир, който прокарва закона за реформата, свободното зидарство в Турция се възражда. По времето на Кримската война, с появата на британските, френските и пиемонтските експедиционни сили и дипломати в Истанбул и Измир през 1856 г., Турция се наводнява от ложи на различни подчинения. През 1861 г. в Турция се учредява Върховен съвет на висшите степени на Древния и приет Шотландски обред.Великият майстор лорд Зетланд разпоредил откриването на Провинциалната Велика ложа на Турция в Истанбул с първия Велик майстор - британският посланик сър Хенри Булвер. Церемонията на откриването станала на 24 юни 1862 г. в посолството на Англия. Основателят (1861) и първият суверенен командир на шотландския ритус в Труция (1864) бил принц Абдулхалим паша (Халим паша), брат на губернатора на Египет и чичо на губернатора Исмаил паша. Халим паша бил Велик майстор на областната ложа на Египет (на английско подчинение). През 1869 Върховният съвет на Турция бил признат от американската юристдикция на юга. През 1869 лорд Булвер бил отзован в Лондон. Халим паша бил пратен в изгнание в Истанбул. Добрите му връзки със султана помогнали да бъде обявен там за провинциален Велик майстор. Но поради слабото владеене на английския език, на негово място бил назначен американецът Джон Питър Браун, секретар в американското посолство, автор и изследовател на ислямския мистицизъм. Хайд Кларк, регионален Велик майстор, предлага в писмо до масона Харви в Лондон да бъдат избрани двама Велики майстори - Питър Браун - за нормалното управление, и Халим паша - за връзка с двора. Това предложение не било прието на книга.На 3 юли 1869 г. английският консул в Русе в своя доклад до Лондон описва положението в Туна вилает. След като съобщава, че напоследък нищо интересно не се е случвало, той докладва за обиколката на генерал-губернатора из вътрешността на страната и срещата си с него след това. От срещата той прави следните изводи: положението в провинцията и по румънската и сръбската граници е спокойно. Но вилаетските власти са обезпокоени от провежданата в Петербург среща на руските посланици, генералните и източни консули, занимаващи се с положението в България след освобождаването на Мидхат паша от Русе. Те го виждат като компрометиращо властта и създаващо условия за дипломатически интриги. Един от въпросите, с които срещата на руските дипломати се ангажирала, бил въпросът за българската църква, както и училищният въпрос и правосъдието -"въпроси, предизвикващи дразги и недоволство, старателно използувани и раздухвани от агенти на Русия." Английският консул пише, че Портата е разгледала английският план на сър Хенри Грей за "Охрана на границите" от 13 февруари 1869 г. чрез създаването на специален разузнавателен отдел, "интелиджънт сървис" във вилаетската погранична провинция. Този английски план от 13 февруари бил разгледан, напълно одобрен и въведен от Турция.След Браун, през 1873 Велик майстор става масонът Стефан Скулуди. По това време, до неговото оттегляне през 1884 г., ложата работила незадоволително и събирането на таксите било затруднено. Тогава в Истанбул имало 4 английски ложи и 7 английски ложи в Измир. В края на 19 век и в началото на 20 век само в Истанбул, Измир и Солун имало 11 английски, 7 шотландски, 2 ирландски, 1 полска, 2 испански, 5 немски, 15 италиански, 2 гръцки, 6 френски, 1 унгарски и няколко английски, ирландски и шотландски клонове към тях. Много ложи се намирали в другите големи градове на империята и в провинциите Сирия, Ливан, Палестина, България, Румъния, Македония и Анадола.

Масонската политическа партия "Съюз и прогрес"

По моделите на Млада Италия, Млада Германия, Млада Швейцария, Млада България, младо турците се организирали в Париж с цел да възвърнат в Турция Конституционната монархия. Но те повече говорели, отколкото действували. Петима от тях, студенти във факултета по медицина, образували революционната партия "Съюз и прогрес" по образец на италианското масонско общество "Карбонари". То било свързано и с българското и македонското масонство. Според турския историк Абдул Кадим Залум свободни зидари като Мустафа Рашид паша, Али паша, Фуад паша, Мидхат паша и Тал ат паша били използувани от Англия за да унищожат ислямските държави. Масони като Джамал Аддин ал Афгани, Мухамад Авди и посветените от тях ученици, били обучени да дискредитират и разбият учението на исляма. Те написали и публикували стотици деструктивни и подмолни пропагандни книги, бидейки на духовни постове. Особено опасна била книгата "Мухаварат" на египтянина Рашид Рида, която била преведена на много езици и била разпространена във всички ислямски държави. С нея се целяло унищожаването на мюсюлманската религия и вяра. Султанът разбрал подмолната дейност на Англия и няколко пъти се опитал да отстрани Рашид паша от поста Велик Везир. Но последният вече бил раздал почти всички административни, просветни и съдебни постове на свои съмишленици - братя. Турция се превърнала в политическа развалина, в «болник», в който почти не останали верни султански поданици, които да поемат в ръце управлението на империята. Мидхат паша бил изпратен за валия в Солун, но скоро се върнал в Цариград и направил заговор със секретаря на Държавната полиция, Хюсеин Авни паша, за смъкването на султана от престола. Те се свързали с Шейх ул Ислам и шефа на морската флота. Четиримата се уговорили да отстранят султана в началото на 1876 и изпратили в навечерието й меморандум до всички европейски страни, с изключение на Русия, в което заявявали, че детронирането на султана било неизбежно: според ислямския шарият султанът трябвало да бъде в пълно душевно здраве и разум.

Мидхат паша

Мидхат паша получил поста Велик Везир и образувал комитет за приемане на конституцията. Тя била приета след много трудности. Абдул Хамид усетил намесата на Англия и го пратил на заточение. Младотурците, емигрирали във Франция и Женева, го свалят от престола. Брат му, Мехмед Рашид, възстановил конституцията.

Биографични справки(Първият революционен комитет в Русе)

Още през 1861 г. Раковски създава в Русе таен комитет, който поставя под ръководството на Привременното българско началство в Белград. (Подобно мнение поддържа и доц. Марин Михов в статията "Русе в нашите национално-революционни борби" - 1972 г.). Комитетът е свързан с "Тайната дружина на верните приятели" в Цариград, чрез Стоил Попов и Йосиф Дайнелов, нейните основатели. В този комитет влизат Антон А. Сяров, член на Тайния революционен комитет в Букурещ от 1866 г., основал в същата година Шуменския революционен комитет, брат му, Хараламби Сяров, и двамата масони в румънската ложа "Дунавска звезда". Друг член на русенския комитет е Атанас Гарвалов от настоятелството на читалище "Зора" - виден общественик в града. Ради Статев, П. К. Арнаудов и търговецът Сакеларев са също посветени в делото на Раковски. Никола Обретенов твърди, че баща му Тихо бил член на комитета, дори Раковски го основал в дома им в присъствието на майка му (!?). Иван Ведър дал голяма сума на Раковски за образуването на легията в Белград. Ако това е така, трябва да преразгледаме дейността на Раковски, да си спомним за отношението на старите хайдути към него и за решението на Левски да го убие. Легенди или истина? Кой да ти каже? Историците на България  работят ли за нея, та да я откриват на българското племе!

 

Комитета в Русе от 1866 г.

Веднага след образуването на ТЦБК в Букурещ на 27 март 1866 г. Георги Живков образува в Русе първият сокурсален (спомагателен) комитет на ТЦБК в Букурещ в Русе. В него влизат старите членове и някой нови, намиращи се в града по това време.

Комитетът в Русе от 1869 г.

Отново Георги Живков съживява комитета в Русе през 1869 г. Когато Левски идва на 27 август 1869 г. в Русе, се свързва с членовете на сокурсалния комитет от 1866 г. Посветени в членство са Георги и Никола Живкови, Манол Мартинов, Велко Абаджиев, Иван Попов, Костаки Гпригориев, Никола Първанов, Михаил Буботинов, Иларион Драгостинов, Нестор Марков, Марин Тифчев, Панаьот Семерджиев, Алекси Попангелов, Ст. Вежинов.Марин Тифчев от общината, учителите Нестор Марков, Димитър Енчев, Лука Нейчев (до изгонването му), Георги Живков (до изгонването му), Игнат Иванов (до изгонването му), Манол Мартинов, Иларион Драгостинов (от постъпването му на 27 август 1869 г. като писар в читалище "Зора") оформят едно солидно ядро. В първото му писмо по иносказателен начин се упоменават псевдонимите на гурбетската дружина на Обретенов - техните псевдоними, така, както Обретенов ги описва в спомените си и както достигат до нас чрез протоколите му от 1871 г.

Комитет от 1872 г.

Такъв революционен комитет в Русе няма. На Общото събрание присъствува Иларион Драгостинов, но той не представлява групата около Обретенов, а остатъците от комитета на Георги Живков-Левски от август 1869 г.

Михаил Греков за комитета в Русе (1873 -1874 г.):

"В описуемата епоха може да се каже, че комитетът в Русчук съществуваше само про форма, защото никой не се събираше и нищо не се вършеше. Когато се запознах отблизо с членовете на комитета, се уверих, че те всички са ограничени, с твърде слаба подготовка младежи, интелигентни само по дрехите. Длъжен съм също да кажа, че Стамболов, (масон б.м.), слабо на вид и нефелно момче, много живо схващаше и преценяваше обстановката и положението, че той ме навеждаше на мисълта "да уредим преди всичко своите работи и тогаз народните, т.е. да се обогатим от комитета и тогази да помагаме на народа си."

За канала и пощата на Левски през Русе

Как Абдул Кадим Залум, автор на книгата “Как беше унищожен Халифата”, преценява причините за разпадането на Турската империя и основаването на република Турция

Той заявява, че главният двигател е Англия и създадената от нея възможност за разпространяването на масонството в империята. Наред с Англия той посочва и останалите западни демокрации, католическата и православните църкви, протестанските мисионери и Русия, но навсякъде подчертава връзката им с масонството и ционизма (еврейското свободно зидарство). Масонските идеи, според него, не са нищо друго, освен стремления за събуждане на националистически и патриотически шовинизъм, които дали своите резултати и в столицата на Турската империя, Цариград. Целта на Англия и Франция да изкоренят исляма съществувала още от 16 в. Без да се ограничават единствено с мисиониране на християнската вяра и проповядване на общочовешки хуманитарни идеи и културно-просветна дейност, те подкопавали сигурността на страната с революционно- политически действия, Англия и Франция създавали тайни бунтовни общества, проповядвали идеята за неподчинение и въоръжена борба, обвинявали духовенството като спирачка на прогреса, науката и културата, открито проповядвали идеите за републиканско управление и унищожаване на феодално-обществените порядки и за проправяне пътя на капитала.

Масоните и превръщането на Цариград, Бейрут и Кайро в главни центрове на масоните за борба с исляма и православието

Центърът в Бейрут имал по-дългосрочни задачи. Той бил насочен предимно към по-младите, които трябвало да бъдат настроени против исляма и да проповядват и влияят на обикновените мюсюлмани      . Работата им се ограничавала в мисионерска дейност за културна инвазия, прикрита под маската на науката , просветата и изкуството. Образувани били мисионерски комитети, повечето от които английски, френски и американски, и използували мисионерите и мисиите на християнските църкви, за да могат да използуват и християнското население на тяхната страна, както и да постигнат съмнения в душите на вярващите мюсюлмани относно тяхната вяра в Аллаха и неговия пророк.

Ролята на темплиерите

В края на 16 в. образуваният мисионерски център в Малта започнал разпространението на своите главно антиислямски масонски мисии навсякъде по света, макар тяхната дейност, според него, да не била от голямо значение, тъй като темплиерите били преследвани и от мюсюлмани, и от християни. Те просъществували до 1773 г., след което се реорганизирали от Комитет на Йезуитите в Комитет на Азариянските мисионери. През 1820 г. те възобновили дейността си и образували първият си център в Бейрут. Ограничили се с проповядването на християнството и от части – на образованието (издаването на религиозна и просветна литература). През 1834 г., поради влиянието на Франция и нейните инструкции, наложени на Ибрахим паша, последният отворил границите на Турската империя за техните мисии, които заработили освен в Палестина, Ливан и Сирия, също и в Турция. В Ливан, Аинтура, се открил колеж и от там Американската мисия преместила своето издателство в Бейрут. Упадъкът на Турската империя

Видни масони, представители на турската власт

Трима от синовете на султан Абдул Меджит, принцовете Мурат (султан Мурат V), Нуретин и Кемалетин, били масони във френската ложа Продос. В масонските ложи на Турция членували петима от Великите везири, между които бил и Мидхат паша, турските посланици в европейските столици, чуждите посланици в Турция, известни писатели и поети. Луи Амиабъл, френски юрист и политик, автор на историята на ложа “les Neufs Soeurs”, люлката на парижките енциклопедисти преди революцията, бил оратор в ложата на Турция по времето на пребиваването си в Истанбул. В Белград през 1847 г. е основана ложата «Али Коч», която съставила филиали в Русе, Видин, Свищов, Ниш, Варна и Никопол. За Рашид паша не било трудно, (под запазването на пълна тайна), да добие подкрепата на младия султан в създаването на новата Конституция, която щяла да преобразува Турция в модерна държава по подобието на западните държави. Така той искал да заздрави основите на разклатената империя и по пътя на реформите да задоволи исканията на поданиците й. Опити за конституционарни реформи имало през 1839 (на книга) и през 1855 г., под натиска на Англия и Европа. Българите получили незначителни политически свободи. Засилване на френското и английското политичесто влияние в Турция с оттеглянето на Ибрахим паша от Ал шам през 1840 г. там се получил пълен хаос. Западните дипломатически мисии (главно Франция), се възползували от това, за да укрепят влиянието си против Османската империя сред населението. Последвалите политически събития (масовото клане през 1860 г.) били използувани за интервенция от страна на Западните сили. Западната флота дошла до бреговете на Ал шам, а Франция дебаркирала с една военна пехотинска част в Бейрут, подсилвайки влиянието си и улеснявайки работата на своите мисионери. Френски и йезуитски училища и колежи (Йезуитският университет “ Св. Йозеф”), американският протестански колеж от 1866 г., (познат днес като Американски университет в Бейрут) били открити от масони. Влиянието на Америка, Русия и Прусия.В Ливан с мисии действували не само Франция, Америка и Англия, но и царска Русия и Прусия. Целта на всички била проповядване на западна култура и идеали, отделяне на религиозните институции от държавата и нейното управление, недоверие към духовенството и вярата в Аллах. Въпреки политическите и религиозни различия на мисиите им, общото било унищожаването на исляма. В добавка към откриването на училища и колежи, масоните започнали и движение за преоткриване на арабския език, за да отклонят по този начин народа от исляма и го приобщят към така наречения арабизъм. Това движение било ръководено от християните, от маронитите на служба в различните мисии, които обсъждали класическата арабска литература и език. Най-усърдните били Назиф ал Язий и отец Луис Шейко. Те повели кампания за арабски национализъм с пропагандни материали от запада. Това довело до удар върху исляма и приближаване до западните идеали, а в крайна сметка до отслабване на Ислямската държава.

Ролята на гръцкото масонство

Въстания

Поляци и австрийци през 1683 г., руснаците няколко пъти след това, Венеция между 1690 и 1718 г. доказват, че османската империя не е неуязвима.Първите опити за освобождение правят сърбите по времето на Кара Георги през 1804 г. Въстанието успява, но през 1813 г. османската власт е въстановена. Следва въстанието от 1815 г. по времето на Милош Обренович, което извоюва правото на сърбите на самоуправление, а самият Милош добива от султана титлата сръбски княз. Но главното събитие, причинило срутването на османската власт, е борбата на Гърция за освобождение, започнала през 1821 г. Принц Ипсиланти, грък, става водач на тайното гръцко общество за национално освобождение Hetairia Philike – "Общството на приятелите", основано през 1814 г. в Одеса. Той е познат от преврата срещу руския цар през 1821 г. Гръцката "хетерия" наброявала около 20 000 души и действувала в онези области на турската империя, където имало гръцко население.

Ипсиланти и гръцкото въстание от 1821 г.

За начало на въстанието послужило навлизането на Ипсиланти с група четници в Молдавия през март 1821 г. и призива към православното население да се вдигне на въоръжено въстание срещу Турция. Поради съществуващите църковни борби между Гръцката патриаршия и Румънската православна църква народът не се вдигнал на въстание. В резултат на това през юни 1821 г. при Скалени бунтовниците били разбити от турците. Това обаче довело да народен бунт в Мореа и разпространяване тайната дейност на хетерията. Започват масови кланета и от двете страни. Турците избиват в Тесалия, егейските острови и Македония стотици хиляди християни. Само на остров Хиос били избити 27 000 души, включително жени и деца. Почти цялото християнско население от гръцкия квартал в Константинопол било избито. На Велик ден през 1822 г. Православният патриарх в Константинопол бил обесен и тялото му хвърлено в Босфора. То било извадено от един гръцки лодкар и пренесено в Одеса, а патриархът бил провъзгласен за мъченик. Смята се, че Гърция е управлявана от масони без прекъсване от 1821 г., годината на извоюваната от отоманската империя независимост. Истина е, че "Обществото на приятелите" ("Filiki Etaireia") и "Обществото на недосигаемите" ("Taxi ton Avlavon"), клон на Карбонарите, са масонско дело. Въпреки неодобрението на православната църква, масонството в Гърция е в своя разцвет и до сега.

 

Доста дълга статия.

Ще трябва да си я копна и да си я чета.

Аз не съм почитател на масонството , но се интересувам от историята и влиянието му.